За любовта и за войната трябват двама. А какво правим, ако другия не иска да участва? Толкова е тежко... Опитвам се да те убедя да повярваш на чувствата си вече 9 месеца. А ти постъпваш все така разумно. Все така... сиво. Сърцето ми крещи по цели дни и се заливам в чени мисли. Или по-точно във не-мисли. Не мога да мисля, защото не знам как. Събуждам се с мисълта за теб. И щом се видим денем се разтапям. Искрицата надежда пламва в буен огън веднага щом докосна твоите усни... и след секунди ти ми казваш, "не, и днес ще съм заета. и утре, и през уикенда, дори до края на април" И хем твърдиш, че не съм ти безразличен, но все ме слагаш най-на края на опашката. Хиляда хора разполагат с твойто време. И всичките задачки са по важни от това да ме прегърнеш, да заспиш до мен... Не мога. Вече не издържам. Полвин година те убеждавах че да, обичам те, и чувствамта ми са безкрайно истински. Надявам се че ми повярва, поне заради нечовешкото търпение. Доказвам по хиляда пъти моята любов. Показвам ти бездънни чувства, които ти приемаш със блестящата усмивка, и се радваш... Да, ти обичаш да си обожавана. На всеки му е кеф да бъде център на вселената. Приемаш с удоволствие тез всички жестове с които те издигам в небесата. И ми отвръщаш със мълчание. "Да, чувствам нещо и няма да те отрежа" Обаче е по-важно всеки петък да си ходиш в къщи. И във неделя да почистваш във квартирата - всяка неделя. Това е много важно за живота и вселената. И толкова е важно да напишеш още статии за някоя си конференция, че иначе загива Краси. И после ще развеждаш англичани и поляци, а аз ще си стоя самичък вкъщи и ще плача. Не виждаш ли, че всички те използват? Не виждаш ли, че всеки те товари колкото успее? И ти поемаш всичките задачи - от работа, училище, от мама, от приятели... И нямаш време за живота. Нямаш време за целувка. Нямаш време за мен. И продължавам да се мъча, ден след ден, и да мечтая "днес ще я открадна". "Днес може и да има малко време и за мен". Но няма. Идва нова конференция, и трябва да се пишат статии. А трябва да си ходиш уикенда. И да почистваш във неделя. А този, охлюв, дето те обича - ще търпи, нали те обича. Не можеш и за него да се притесняваш. В крайна сметка, той се влюби. Той да се оправя.

А ти нямаш ли впечатление, че теб те използват в случая? За гъделичкане на егото...за да се чувства момичето в центъра на нечий живот...Потребители на чувства ги наричам - хора, на които им харесва да получават, но не мислят нещо да отдават...Ами да те отреже веднага, ако няма намерение нищо да ти дава, а не да приема жестовете и чувствата ти с удоволствие и блестяща усмивка,а после да предпочита чистенето, а не среща с теб...Може пък самото момиче още да не е узряло емоционално за сериозна връзка...

Да, мислил съм си за това. И мисля, че не ме използва. Не и нарочно.
Да хубаво и е да е щастлива, радва се да е обичана. Но не знае как да отвърне.
Един вид, насадил съм се напачи яйца. И мътя, ли, мътя...

Дано да се оправят някак нещата... да се подредят...
Разбирам те... Навярно и нея разбирам... Но наистина НЕ Е хубаво само единия да чака и да влага чувства. Така просто нищо не става. Колкото и да боли, човек трябва да намери сили да го признае пред себе си. От личен опит говоря (т.е. пиша :)
За да се изгради една връзка (приятелска или любовна- без значение) трябват ДВАМА, в това си абсолютно прав. Сам човек връзка не може да гради. Само със собственото си желание... За съжаление. Сам човек, който се опитва да направи това много напомня на онзи легендарен древен Сизиф, дето е наказан (май от боговете беше) да бута един камък все нагоре по хълма... Вечно. И който е обречен никога да не може да го избута веднъж завинаги горе, на хълма.

Извинявам се за песимистичния коментар, но това събудиха думите ти у мен... Това говорят спомените ми.

Искрени поздрави... Желая ти да си по-щастлив занапред! С нея или с друг човек...
:)

А какво правиш ти, мили човече, докато тя чисти и пише статии за конференции? Твоята задача каква е?

Аз съм била и съм център на много вселени-сърца. Но същевременно съм моногамна. Ако тя е интровертен човек, тази половин година не е чак толкова много време. Обичай я! Ако това е Любов, а не любов... тя скоро ще откликне.